Иновативна фабрика за бонбони

Ликорис представлява корен на Glycyrrhiza glabra, от което се екстрахира сладък вкус. Ликорисът е от семейството на бобовите растения, които са характерни за Южна Европа и някои части на Азия. От ботаническа гледна точка не е свързано с анасон, звездовиден анасон или резене, които са източник на подобни вкусови съединения.

Подсладителят ликорис се намира в широка гама от бонбони и захарни изделия. В повечето от тези бонбони сладкият вкус е подсилен с анасоново масло, а съдържанието на ликорис е много ниско. Захарните изделия с ликорис са особено популярни сред потребителите в ЕС.

Ликорисът е особено популярен в Италия (предимно в южната част) и Испания в своята натурална форма (корен). Коренът на растението се изважда от земята, измива се и се

дъвче, като освежител за уста. Из цяла Италия неподсладен ликорис се консумира под формата малки парчета, направени от 100% чист ликорис, чийто вкус е горчив и натрапчив. В Калабрия (Южна Италия) е популярен ликьор от чист екстракт от ликорис. Ликорисът е популярен и в Сирия, където се продава под формата на напитка. Сушен корен от ликорис може да се дъвче като бонбон. Черният ликорис съдържа приблизително 100 калории на една унция (15 kJ/g).

В традиционната китайска медицина ликорисът често се употребява в билкова формула, за да „хармонизира" другите съставки и да приближи формулата до 12-те „регулиращи меридиана".

Ликорисът може да се използва в конвенционалната медицина за устна и пептична язва.

Съединението glycyrrhizin, което се открива в ликорисът, се предполага, че е много полезен за защита на черния дроб при туберкулозна терапия. За съжаление няма доказателства, които да подкрепят този факт. Glycyrrhizin също демонстрира антивирусен, антимикробен, антиинфекциозен, хепатопротектен ефект, увеличаване артериалното налягане, с което се подобряват ефектите на ин витро и ин виво. Всичко това е подкрепено от откритието, че интравенозно glycyrrhizin забавя прогреса на вирусен и автоимунен хепатит. Ликорисът има обещаваща активност, показана при клинични изследвания, когато се прилага външно срещу дерматит. Освен като подсладител, ликорисът помага при третирането на хиперлипидемия (високи стойности на мазнини в кръвта). Той е ефикасен и при третирането на възпаление на кожата, наречено хиперпигментация. Ликорисът се използва също при защита от невродегенеративен дисбаланс. Антиязва, слабително, антидиабетични, противовъзпалително, имуномодулиращо, антитуморно и отхрачващо са свойствата на ликориса, които също са отбелязани.

Известната от семейство устоцветни салвия, наричана от народа още благородна или градинска салвия, царска салвия, мискетова тревичка, меча пета или градински чай, идва от Южна Европа и у нас се сади в градините.

Цветовете на градинската салвия се използват най-вече за гаргара или за направата на оцет (шепа цветове се изкисват в натурален оцет), който при по-продължително боледуване се използва за благотворна и съживяваща разтривка. Листата се събират преди цъфтежа през май и юни. Тъй като през слънчеви, сухи дни растението развива етерични масла, листата се берат само при слънце, най-добре да е по пладне, и се сушат на сянка.
Все пак обаче по-лековита от полската салвия е споменатата по-горе благородна или градинска салвия. Салвията е била високо ценено лековито растение още от нашите предци.
Честото пиене на чай от салвия укрепва цялото тяло, предотвратява апоплектични удари и действа много добре при парализи. Наред с лавандулата тя е единственото лечебно растение, което помага при нощно изпотяване. Тя оборва болестта, която предизвиква нощното изпотяване, чрез живителните си сили тя прогонва голямата слабост, породена от това страдание. Много лекари вече осъзнаха добрите качества на салвията: те я използват с голям успех при спазми, заболявания на гръбначния мозък, жлезите и при треперене на крайниците. За гореспоменатите болести се изпиват ежедневно по две чаши чай на глътки. Чаят се отразява чудесно и на болен черен дроб, отстранява газове и всички други оплаквания, свързани с нарушения черен дроб. Той действа кръвопрочистващо, способства отделянето на храчки от дихателните пътища и стомаха, стимулира апетита и отстранява чревни смущения и диария. При ужилване от насекоми се налагат стрити листа от салвия.
Външно чаят от салвия се препоръчва особено при всякакви възпаления на сливиците, болки в гърлото, гнойни огнища на зъбите, възпаления на фаринкса и устната кухина. Много деца и възрастни не биха стигнали до операция на сливиците, ако навреме бяха започнали със салвията. Ако ги няма сливиците, които като полицаи спират и преработват отровните вещества, тогава тези отровни вещества се отразяват директно на бъбреците. Запарка на салвия помага и при кървящи и клатещи се зъби, пародонтоза и язвички по венеца. С нея се прави гаргара или памучета, напоени с нея, се налагат върху съответните места. За хора със слаби нерви и жени с болен корем е много важно да правят понякога бани на половината тяло със салвия.

Установена е висока биологична активност: слабителна, спазмолитична, противовъзпалителна, жлъчегонна, противомикробна. Получени са и препарати: Pulvis laxans rosae и Pulvis laxans compositus (със слабително действие), Rosanol (c жлъчегонно и спазмолитично действие), Rosalin (за местно приложение при рани от различно естество).
Цветовете на бялата роза се използват като леко слабително средство (розово сладко) в нашата народна медицина. Те се прилагат и срещу глисти (острици, аскари). Намират и външно приложение при бавно заздравяващи рани. Цветовете на червената роза, които съдържат много танинови съставки, се прилагат при стомашно-чревни разстройства, при възпаление на венците, при ангина. Розовото масло има подчертано разхлабващо действие върху гладката мускулатура, противомикробно действие, както и известен успокояващ и противоалергичен ефект и се използва в терапията на възпаленията и дискинезиите на жлъчните пътища, на бронхиалната астма и на други заболявания.

Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия.

Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използва вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система — на лигавицата на устата, венците, болкоуспокояващо, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника.

Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др.

Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня.

Лайката се използва в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси.

Плодовете на анасон поради богатото съдържание на етерично масло притежават отхранващо, антисептично и спазмолитично действие. Освен това анасон действа потогонно и температуропонижаващо.

Плодовете на анасона се ползват с голяма популярност като средство за лекуване на кашлица от различен произход. Способстват за разреждане и изхвърляне на бронхиалните секрети (секретолитично действие). Прилагат се при ангини, ларингити с присипнал глас, фарингити, хронични бронхити, бронхиална астма. В народната медицина анасон се използва още при различни заболявания на стомашно-чревния тракт - гастрити, ентероколити с болезнени колики, при метеоризъм (газове) и др. Прилагат се още при заболявания на отделителна система - възпалителни заболявания на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест и др.

В народната медицина анасонът се употребява за стимулиране на млечната секреция у кърмачките.

Етеричното масло на мащерката е съставено от 20-54% тимол. Тимолът е антисептик и е основната активна съставка в Листерин /Listerine/ вода за уста. Мащерката се използва срещу гъбични инфекции. Тя служи като природен дезинфектант. Преди появата на съвременните антибиотици, тя е била използвана за лечебни превръзки.

Като лекарство, мащерка се използва за респираторни инфекции, кашлица и бронхит - под формата на тинктура, билков чай, мехлем, сироп или чрез вдишване на пара. Тъй като мащерката е антисептична, сварена във вода и охладена, е много ефективна срещу възпаление на гърлото.
Възпалението обикновено изчезва до четири – пет дни. Тимолът и други летливи компоненти, които се съдържат в листата на мащерката са липидо-разтворими и оказват антимикробно действие. В традиционната ямайска практика след раждане се дава чай от мащерка на майката. Окситоцинът предизвиква контракции на матката и по-бърза доставка на плацентата. Мащерката има дезодориращо и дезинфекционно действие.

Тя действа антисептично и помага срещу възпаления по кожата. Мащерката отваря порите и регулира дейността на мастните жлези. Бани, направени с мащерка, лекуват заболявания на дихателните пътища и действат успокояващо на нервната система. Компреси с мащерка са подходящи за мазна кожа. При изпотяване на краката и дланите се прави запарка с мащерка. При екземи, гнойни пъпки и сърбежи се използва крем от мащерка.

 

Розмаринът може да се ползва за общо укрепване на организма, за възбуждане на апетита и пикочогонно. Билката има изключително тонизиращо и ободряващо въздействие. При натрупан стрес и психическа умора, тя е идеален тонизатор и възвръща чувството за лекота. Също така действа възстановяващо при болни и прекарали наскоро тежко инфекциозно заболяване. Има много добре изразено пикочогонно въздействие. Заради това, че възбужда секрецията на стомашните жлези, билката подобрява и храносмилането. Има и данни, че притежава ясно изразено противохерпесно действие.

Бавно заздравяващите рани заздравяват по-бързо благодарение на розмарина. Жлъчката и нейната секреция се стимулират с приемането на чай от Розмарин. При простуди и грип също е много полезно приемането на розмаринова отвара. За лечение на бяло течение и при различни гинекологични оплаквания е добре пациентките да приемат розмарин, тъй като благодарение на него симптомите постепенно изчезват.

 

Мента се използва при лечение на болки в стомаха, болки в гърдите /под формата на чай/. Здравият, остър вкус и аромат на мента понякога се използва като лек деконгестант за заболявания като настинка. Ментовият чай е силен диуретик.

Мента се употребява като антипруритик /облекчава сърбежа/, особено при лечение ухапване на насекоми /често заедно с камфор/. Ментоловото масло помага срещу гадене, метеоризъм (газове в червата).

Мента възвръща апетита, успокоява спазмите в храносмилателните пътища. Трябва да се приема в малки дози /в чай например/. Мента е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, хроничен панкреатит, жлъчнокаменна болест, разстройство, има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Мента се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо. Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания.

Поради съдържанието на етерично масло дрогата има антисептично, анестетично, противовъзпалително и съдосвиващо действие.

Под формата на настройка или отвара, или като евкалиптово етерично масло евкалиптът се употребява за инхалации при възпалителни заболявания на гърлото, при трахеити, бронхити, абсцес и гангрена на белия дроб. Вътрешно се използва отвара от листата като отхрачващо и дезинфекциращо средство при хронични бронхити. Отварата от листата на евкалипта се употребява външно под формата на лапи или за промиване на гнойни рани, абсцеси, флегмони и за промивки в гинекологичната практика. Евкалиптовото масло се използва за намазване на носната лигавица (в слънчогледово масло 2:100) при хрема, грип и др., както и за лечение на различни гнойни заболявания на кожата.

Най–важните функции на калция в човешкия организъм са свързани с кръвосъсирването, провеждането на нервни импулси, мускулните съкращения, изграждането на костната тъкан. Функции:

Основната функция на калция е структурна. Скелетът на зрял мъж съдържа около 1.2 кг калций. Има непрекъснато движение на калций между скелета и кръвта и останалите части на тялото. Това е прецизно контролирано от хормоните.Калцият също играе роля и в клетъчната биология. Калцият може да се свърже с широк кръг от протеини променяйки тяхната биологична активност. Това е важно в пренасянето на нервни импулси и мускулното свиване. Калцият също е необходим за съсирването на кръвта, активирайки съсирващи фактори.

Витамин Д е необходим за абсорбацията на хранителния калций и по този начин калциевият недостатък може да бъде свързан с рахита при децата. При възрастните калциевият недостатък може да доведе до остеомалация (омекване на костите). Това може да бъде свързано с повторна бременност с проточило се кърмене.

Остеопорозата може да се дължи на калциев недостатък. Това включва загуба на калций от костите и разредяване на плътността на костите. Това е причината костите да бъдат крехки и предразположени към счупване. Намаляването на костите се случва с годините на всички индивиди. Това обикновено се случва след 35-40 години и включва намаляване на скелета. Загубата на костна тъкан е най-голяма при жените по време на менопауза. Това води до редуциране на нивата на хормоните, oestrogen. След менопаузата жените са особено рискови за остеопорозата.

Рискът от остеопороза може да бъде различен от фактори различни от диетата. Намаляването на упражненията, тегло по-ниско от нормалното, пушенето и алкохола могат да увеличат риска.

Ниското ниво на калций в кръвта и тъканите може да доведе до hypocalcaemia. Това включва усещания за изтръпване и вкочаненост и мускулни потрепвания. В по-тежки случаи може да доведе и до мускулни спазми. Това се нарича tetany. Това е по-вероятно да се дължи на хормонален дисбаланс в регулирането на калция отколкото на хранителен недостиг. Излишък на калций в кръвта може да причини гадене, повръщане и калциево утаяване в сърцето и бъбреците. Това обикновено произлиза от излишно предозиране с витамин Д и може да бъде фатално за бебета.

Калцият се намира в широк кръг от храни. Млечни продукти, зелено-листни зеленчуци, ядки и семена (бадеми,бразилски орехи, сусам), тофу и сушени плодове са всички добри източници на калций за вегетарианците. По-голяма част от брашната са обогатени с калциев карбонат, а и зърнените храни също са добър източник. Твърдата вода също може да съдържа калций. Месото е много беден източник на калций.

От млечните продукти с най-високо съдържание на калций са суроватката, козето сирене и кашкавалът. Лозовите листа и къдравото зеле са сред първите по съдържание измежду зеленчуците. Овесените ядки, царевичното брашно и пшеничените трици са добър източник на калций. От сушените плодове богати на калций са сушените смокини, стафидите, фурмите. От бобените култури най-напред са соята, соевото брашно и бобът. Рекордьор по съдържание на калций от ядките е сусамът, следван от бадемите и лененото семе.

Калциевият баланс може да бъде засегнат от широк кръг различни фактори. Витамин D е незаменим за абсорбацията на калция от стомаха. Това е така, защото калцият се пренася в тялото от специален протеин, който изисква витамин D за синтезирането му.

Количеството на веществата може да възпрепятства абсорбацията на калция. Фитиновата киселина, намираща се в триците, пълнозърнестите и суровите зеленчуци е от тези вещества. Уроновата киселина, част от хранителните влакна, и оксалова киселина, която се открива в известни плодове и зеленчуци може също да се свързва с Калция. Въпреки, че диетите, обикновено наситени с тези киселини, не се смята да имат значителен ефект за калциевото абсорбиране. Наситените мазнини могат също да намалят абсорбацията.

Калция се изхвърля чрез изпражненията, урината и потта. Загубата е приблизително равна на дажбата за възрастни. Калциевата загуба се намалява ако приемането му намалее. Приспособяването към увеличения и намаления калций става с храненето. Намаленото приемане води до увеличение на способността за абсорбация. При бебетата и децата калция се задържа за растежа на костите. Калция също така се губи чрез кърменето.

Няма храни, които естествено да съдържат витамин В12 – нито животинските, нито растителните. Този витамин (В12) е микроб/бактерия и се произвежда от микроорганизмите. Така че ето го и отговора: не е необходимо да консумирате животински продукти, за да си набавите витамин В12, а само да поддържате добра чревна хигиена и здраве. Бактериите, които живеят в червата ни, произвеждат В12, който след това се абсорбира през храносмилателния тракт. Това обаче не може да се случи, ако стомашно-чревният тракт не е благоприятна среда за растежа и размножението на добрата микрофлора (пробиотиците). Или ако е запушен с гъст, утаечен слой неусвоени протеини от месо, млечни продукти и глутено-съдържащи продукти като пшеницата.

  1. Консумирайте повечко сурови и по възможност екологично чисти растителни продукти (семена, ядки, кълнове и не на последно място водорасли).
  2. Постарайте се поне 50% от вашето дневно меню да се състои от такива храни.
  3. Твърди се, че в диворастящите и домашно отглеждани култури количествата кобаламин (другото название на B12) е доста по-голямо, тъй като и в двата случая не се употребяват изкуствени торове и химикали. Един от небезизвестните лица в света на здравословното и сурово веганско хранене Дейвид Уолф вярва, че консумираните ежедневно диви и домашно отгледани храни със сигурност ще ни осигурят необходимите дневни нужди от витамини.
  4. Също така намалете и избягвайте да консумирате месо, дивеч, млечни и глутен-съдържащи храни, които значително ще повишат вътрешната киселинност на средата и ефективно ще облепят стените на червата с плътен слой слуз, възпрепятстваща абсорбирането на B12.
  5. Избягвайте пастьоризираните и подложените на микровълни храни; храните с голям брой Е-добавки (различни видове подобрители, овкусители, изкуствени оцветители, стабилизатори и т.н., целящи само и единствено да прикрият истинския вкус на готовия продукт, както и да удължат неговия живот по рафтовете).
  6. Постарайте се да ги замените с натурални сурови плодове и зеленчуци и зеленолистни.
  7. Добавете в менюто си богати на хранителни вещества алги водорасли като спирулина, хлорела, АФА, фитопланктон тъй като и двете са частично растителни и частично микробни и съдържат този толкова обсъждан в наши дни витамин. Освен съдържанието на B12, фитопланктонът е един прекрасен източник на балансирани омега мастни киселини (Omega 3, Omega 6 и Omega 9) и в повечето случаи не представлява риск от живачно натравяне както се случва при употребата на рибено масло.

Тя помага на клетките да се умножават. Необходима е за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона. Най-добрият ѝ източник са суровите зелени зеленчуци - маруля, спанак, грах, магданоз, броколи. Фолиева киселина има и в хляба, черния дроб, меките сирена, цитрусовите плодове,овесените ядки, пшеничните зародиши. В някои страни фолиевата киселина се използва като хранителна добавка при производството на тестени изделия.
Достатъчната консумация на фолиева киселина намалява риска от вродени увреждания на бебето до 70% като спомага за правилното развитие на гръбначния стълб, мозъка, образуването на ДНК и доброто развитие на клетките. Витаминът оказва и положително въздействие върху организма на бъдещата майка - тонизира и намалява нивото на стресовите хормони. Особено полезен е за жени, склонни към анемия.

Големият брой нейни производни съединения със сходна биологична активност, наречени фолати, са включени в редица ензими, участващи в синтеза на голям брой аминокиселини и на нуклеотидите и оттук те играят ключова роля в синтеза на дезоксирибонуклеиновата и рибонуклеиновата киселина (ДНК и РНК), които определят клетъчното делене. Фолатите се срещат в различни храни, но най-богат на тях е черният дроб. Има ги в тъмно зелените листни зеленчуци като спанак, лапад, маруля и други, житните кълнове, дрождите, яйчния жълтък, пълнозърнестия хляб, цвеклото.

Тъй като организмът не произвежда витамина, той трябва да се набавя най-вече чрез храна или под формата на таблетки. Фолиевата киселина е и единственото хранително вещество, при което потребностите на бременната са увеличени двойно. Необходимото количество при бременните жени е 400 мкг (0,4 милиграма) дневно.

Дефицитът на фолиева киселина в организма предизвиква нарушения на клетъчното деление, най-изявено в бързо регенериращите (възстановяващите се) тъкани. Дефицитът на този витамин, заедно с дефицита на витамин В12 водят до нарушения в образуването на червените кръвни клетки в гръбначния мозък и до мегалобластна анемия; може да предизвикат нарушения в миелиновите обвивки на периферните нерви и дегенеративни промени в гръбначния мозък. Фолиевият дефицит е особено опасен в първите два месеца на бременността на жените, тъй като даже умерено изразеният му недоимък увеличава значително риска от нарушения в развитието на нервната тръба на плода и вродени малформации, най-често т.нар. Спина бифида; също така преждевременно отделяне на плацентата, аборт.

Трудно се достига достатъчен прием на този витамин чрез храната, особено по време на бременност, когато потребностите от него са двойно по-високи, тъй като няма специфични, богати на фолиева киселина хранителни източници (с изключение на черния дроб). Ето защо, за избягване на фолиев дефицит в критичните първи месеци на бременността и намаляване риска от вродени малформации на новородените, на жените, които планират да забременяват се препоръчва да взимат допълнително фолиева киселина като хранителна добавка . Установено е, че дефицитът на фолиева киселина увеличава риска от някои видове рак, което е свързано с неефективния синтез на ДНК и нарушаване на клетъчната физиология и структура. Фолиевият дефицит най-често се свързва с по-голяма заболеваемост от рак на дебелото черво. От друга страна, за размножението на някои злокачествени клетки също е необходим витамин B9. На тази основа действа мощният противораков медикамент метотрексат. Той блокира фолатите в някои туморни клетки. Онкоболните не трябва да приемат този витамин без консултация с лекуващия си лекар. Фолиевата киселина, заедно с витамин В6 и витамин В12 играят важна роля в метаболизма на сяра съдържащата аминокиселина метионин и техният дефицит води до натрупване на биопродукта хомоцистеин, който предизвиква атеросклеротични промени в кръвоносните съдове. Установено е, че недоимъкът на тези три витамина в организма води до увеличаване риска от сърдечно-съдови заболявания, включително коронарна болест на сърцето и мозъчен инсулт. Фолиевата киселина е с ниска токсичност, но не се препоръчва прием на големи количества от витамина, тъй като те могат да прикрият съществуващ дефицит на витамин В12, поради сходните функции на двата витамина.

Специфичната функция на биотина ( Витамина H) в обмяната на веществата се заключава в това, че той влиза в състава на активния център на биотинзависимите ферменти, осъществяващи реакции на карбоксилиране, т.е. включвайки СО2 във формата НСО3 в различните органични киселини.

 

В кръвта съдържанието на биотин ( Витамин H) е 0,7-1,7 мкг/дл (средно 1,3 мкг/дл). С урината наред с биотина се отделят негови деривати в количества 0,4-0,7 мкг на 1 кг телесна маса в денонощие. Недостигът на биотин може да се прояви в себореен дерматит и неговата най-често срещана форма - болест на Лейнер при деца в ранна възраст. Тези заболявания често се срещат при бебета, страдащи от диария, и се обяснява с ниското постъпване на биотин с майчиното мляко, възможни загуби на биотин по време на разстройство и изменение на стомашната и чревна микрофлора. Симптоми за недостиг на биотин се забелязват при малките деца във вид на кожни нарушения (дерматит с обриви по шията, кисти на ръцете, предмишниците, краката с последваща серия от пигментации). После се появяват поражения на езика, анорексия, гадене, депресия, миалгия, хиперстезия. Едновременно с това се установява анемия и повишено съдържание на холестерин.

 

Съдържа се в :От хранителните продукти от животински произход на биотин са богати черния дроб и бъбреците, а от растителните продукти - ръж и цветно зеле. Биотин се съдържа в кравето мляко и в яйчния жълтък.

Витамин B1 (още известен като тиамин) е водоразтворим витамин, изолиран за пръв път от люспите на ориза от Казимир Функ през 1912 година. Лекува болестта бери-бери (намаляване на теглото, увреждане на сърцето, дистрофия на мускулите, нервни смущения). Тиаминът е необходимо вещество за разграждане на мазнините, нормалното протичане на растежа и работата на сърцето и нервната система. Понеже се разтваря във вода, не се натрупва в организма и не е токсично. Липсата му в организма води до увреждания на нервната и сърдечно-съдовата система. Витамин B1 се съдържа в репичките, оризовите люспи, фъстъците, жълтъците, житните зърна, овесената каша, яйцата и др. Тиаминпирофосфатът (ТПФ) е активната форма на тиамина.

 

Другото му предназначение е за лечение на алкохолизъм, изгаряния, гастректомия, заболявания на тънките черва, цироза и нарушена чернодробна функция, хипертиреоидизъм, тежки инфекциозни заболявания.

Витамин B6, наричан още пиридоксин, е част от водноразтворимите витамини от В-комплексa. Неусвоената част от него се изхвърля от организма в рамките на 8 часа след прием и подобно на останалите В-витамини изисква набавяне чрез пълноценни храни или добавки. Витамин В6 стимулира правилната асимилация на мазнини и белтъчини и допринася за трансформирацията на триптофана (основна аминокиселина) в ниацин (витамин В3). Пиридоксинът е необходим за образуване на антитела и червени кръвни клетки. Алкохолът, кофеинът, противозачатъчните хапчета, консервирането и термичната обработка на храните, радиацията и естрогенът могат да причинят разрушването на пиридоксина или да лимитират усвояемостта му. Липсата на витамин B6 предизвиква увреждания на имунната система, кожата и води до умствени проблеми. Според някои изследвания злоупотребата с алкохол и продължителното приемане на орални контрацептиви също предизвикват недостатъчност на витамин B6. Установена е пряка зависимост между недостига на витамин В6 в плазмата и тъканите и затлъстяването. Затова той се предписва в по-високи количества при диети за отслабване. Измежду всички В-витамини, витамин В6 е най-важният за пълноценното усвояване на енергия от въглехидратите и респективно за растежа на организма заради ролята му в процеса на обмяна на веществата и асимилацията на аминокиселините. Други полезни ефекти на витамин В6 са облекчаването на гаденето и редуцирането на проблеми, свързани със сухотата на устата и затруднения при уриниране. Свързва се и със стероидни рецептори и може да бъде използван в комплексната терапия при рак на гърдата и простата. Установено е, че приемът му от възрастни хора в по-високи дози може да намали с 67% риска от сърдечни заболявания. Витамин В6 може да намали и необходимостта от инсулин при диабетици, но ако дозата не се съобрази, би могло да се получи понижение на кръвната захар. Болни от артрит трябва да също трябва да вземат В6. Пиридоксинът действа оптимално в комбинация с останалите витамини от В-групата, витамин С и магнезий. Витамин B6 се съдържа в много храни, главно в: месото, зърнените храни, зеленчуците и ядките, бирената мая, жълтъка, черния дроб. Сравнително устойчив е на топлинна обработка, но въпреки това при готвене се губи от 20-40 % от него в зависимост от формата на витамина. В зеленчуците се загубва най-малко от него при обработка, понеже те съдържат много по-стабилна форма на витамин В6.

Пантотеновата киселина е витамин, известна още като витамин В5. Открива се в много растителните и животински продукти, включително зърнени храни, яйца, мляко и бобови растения.

Витамин В5 е широкоразпространен на пазара като Д-пантотенова киселина, декспантенол и калциев пантотенат, които се създават лабораторно от Д-панотенова киселина.

Пантотеновата киселина често се използва в комбинация с други витамини от група В. Витамин В комплекс най-често включва витамин В1 – тиамин, витамин В2 – рибофлавин, витамин В3 – ниацин или ниацинамид, витамин В5 – пантотенова киселина, витамин В6 – пиридоксин, витамин В12 – цианкобаламин и фолиева киселина.

Пантотеновата киселина има широкоспектърно приложение, но засега няма достатъчно научни доказателства, които да подкрепят значението й като самостоятелна терапевтична формула. Засега се прилага като помощна терапия по назначена схема. Най-често се прилага при хранителен недоимък, акне, алкохолизъм, алергии, глухота, астма, нарушения с хиперактивитет, аутизъм, изгаряне, инфекции, сърдечна недостатъчност, синдром на карпалния тунел, дихателни заболявания, болести на сляпото черво, колит, конюнктивит, конвулсии и цистит.
Намира приложение и при депресия, диабетни рани, напредваща имунна недостатъчност, подобряване на мускулния тонус, инфекции на езика, побеляване на косата, главоболие, ниско ниво на кръвна захар, проблеми със съня, ниско кръвно налягане, множествена склероза, мускулна дистрофия, мускулни крампи при невралгия и затлъстяване.

Пантотеновата киселина взима участие в терапевтична схема за лечение на остеоартрит, ревматизъм, болест на Паркинсон, болки по хода на нервите, пременструален синдром, уголемена простата, защита срещу психически и физически стрес, за понижаване на страничните ефекти при терапия на хипотиреодизъм, за поддържане на устойчивост към сезонни вирусни и бактериални инфекции, при кожни проблеми, за стимулиране на надбъбречните жлези, синдром на хронична умора, интоксикация със салицилати и лечение на травматични рани.

Декспантенол като производно на пантотенова киселина се прилага при изгаряне, сърбеж поради екзема или кожни алергии от ухапвания на насекоми и влечуги, както и при борба с акне. В хирургичната онкология намира значение при поддържаща терапия срещу страничните ефекти на лъчетерапията върху кожата и косата.

Ниацинът е вид Витамин В3. Съдържа се в продуктите от месо, риба, мляко, яйца, зелени зеленчуци, бобови и житни култури. Ниацинът (никотинова киселина) е съставка на хранителните добавки.

Витамините от В групата са от важно значение за зареждане на тялото. Всички витамини от тази група помагат на тялото за превръщане на храната (въглехидратите) в гориво (глюкоза), което се изгаря, за да се произведе енергия. Витамините от В групата участват в обмяната на веществата и по-специално на мазнините и протеините; подпомагат доброто функциониране на нервната система, необходими са за здравето на кожата, очите, косата и черния дроб. Ниацинът спомага за намаляване на лошия холестерол, намалява сърдечно съдовите болести и повишава добрия холестерол.

Ниацинът предпазва от здравословни проблеми настъпващи в резултат от високия холестерол и запушване на кръвоносните съдове с плака.

Приемането на храна, богата на протеини е най-добрият начин да си набавите ниацин. Подбирайте крехко птиче месо, включете в менюто си риба, говеждо, натурално фъстъчено масло или бобови култури. Ниацин се съдържа и в зърнените култури. Етикета на хранителните продукти, на които е отбелязано в съдържанието 10-19 % от дневния прием се считат за добри източници за ниацин. Етикетите с 20 % или повече са идеални източници.

Липсата на ниацин в организма не е характерна за хора, приемащи храни, богати на протеин. Хроничната липса на витамина предизвиква заболяване от пелагра. Болестта се характеризира с диария, дерматит и дименция.

Превишеният прием на ниацин може да причини зачервяване на кожата, обриви или увреждане на черния дроб. При диабетиците може да повиши нивата на глюкоза.

Той е мощен антиоксидант, подсилва имунната система, бори се срещу инфекциите, спомага за по-бързото зарастване на раните и е важен за здравето на венците, зъбите и кръвоносните съдове. Също жизненоважен за производството на колаген, който се използват за изграждане на телесна тъкан и костите.
В естествено състояние се среща в повечето плодове и зеленчуци - цитрусови плодове, киви, ягоди, зелени зеленчуци и картофи - действа като антиоксидант.
Според редица проучвания витамин С не може да излекува човек от настинка, но може да облекчи симптомите. Освен това съществува доказателство, че продължителното приемане на витамина под формата на хапчета може да предпази от катаракт (перде на очите). Учени от Дубай пък уверяват, че витамин С увеличава броя на сперматозоидите и затова е полезен за мъжете, страдащи от безплодие.
Въпреки всичко прекомерната употреба на витамин С не е препоръчителна.

  1. Таурин – функционални свойства:

 

Тауринът е органична киселина, представляваща около 0.1% от общата телесна маса на човека. Тауринът действа като антиоксидант. Помага за регулиране нивото на кръвната захар. Нормализира вътрешно – клетъчния обем на калия и натрия. Нормализира реологичните свойства на кръвта.

 

  1. Гуарана – функционални свойства:

 

Гуараната е уникално Бразилско растение, познато сред индианците като „Еликсир на младостта“. Използва се като тонизиращо и укрепващо средство, също и като афродизиак. Поддържа бодростта в продължение на 4-6 часа. Ускорява хидролиза на мазнините и метаболитните процеси. Подобрява кръвоснабдяването на мозъка.

 

  1. Кофеин – функционални свойства:

 

Стимулира и регулира процесите в централната нервна система. Стимулира двигателната активност. Има стимулиращ ефект върху физическия и интелектуален работен капацитет.

Нутрикозметиката: Новият път към здравето и красота

„Красота – това е обещание за щастие" Ф. Ницше

 

В резултат на повишените изисквания на потребителите за осигуряване на дълговременно здраве, жизненост и красота, през последните години в широката гама на хранителните добавки на пазара се появиха нов клас продукти, наречени нутрикозметични. За разлика от обичайните козметични средства, тези продукти се приемат през устата под форма на таблетки, капсули или течност, като осигуряват необходими за организма хранителни вещества за подкрепа и красота на кожата, косата, ноктите, за поддържане на добра форма и здравословно тегло. В състава на нутрикозметичните продукти се включват хранителни вещества, които осигуряват виталната връзка между здравето и възможностите на хранителните вещества да проявяват свойства подобни и даже по-ефективни от тези на козметичните продукти. За разработването на нутрикозметичните продукти се използват най-съвременните научни и иновативни формули и технологии.

Интересът към възможностите за постигане на красота чрез натуралните хранителни вещества, датира още от древността. Египтянките са използвали свойствата на храните за поддържане на външния си вид и за подмладяване. Нутрикозмитичните продукти се базират на теорията, че ключът към красотата е в здравето. Разнообразното и здравословно хранене, активния начин на живот са условие за добра физическа форма и красота. Забързаното ежедневие, стреса, замърсената околна среда, недостатъчното време, отделяно за храна се отразяват и на външния вид. Съвременните красавици се интересуват от храненето, но хранителните навици през последните десетилетия се променят и все по-често с храната не се приемат достатъчно витамини, минерали, антиоксиданти, аминокиселини, незаменими мастни киселини и други полезни хранителни вещества. Днес потребителите все повече осъзнават, че само с козметични продукти за външна употреба трудно може да се противопоставим на стареенето, а така също, че част от ежедневната грижа за красота и добрия външен вид са здравословния начин на живот в съчетание с прием на подходящи хранителни добавки. Границата между науката и разработването на нутрикозметични продукти става все по тясна. Пазарът на продукти, предназначени за добър външен вид, които се приемат през устатата нараства.

 

Независимо от пола, възрастта, природните дадености, професията, условията на живот, всички искат да бъдат млади и красиви колкото се може по-дълго. Лицето е огледалото на нашите емоции. То непрекъсното се намира в движение – усмивка, смях, гримаса – всички тези действия провокират образуването на бръчки. Първите бръчици се появяват още на 25 години, с времето клетките на кожата се обновяват все по-бавно и към 35 години естествено се появяват първите мимически бръчки. Следователно кожата се нуждае от ежедневни грижи и защита. В повечето случаи се използват външни козметични средства – кремове, лосиони, маски, които проявяват ефект само на повърхността. Грижата за кожата чрез прием на биологично активни субстанции обаче позволява необходимите вещества да достигнат до структурните елементи на дермата (дълбокият слой на кожата) и да отдалечат стареенето.
В съвременния свят прилагането на хранителни инградиенти при формулиране на продукти за красота, здраве и добър външен вид възниква през 80-те години на миналия век. Едни от първите продукти са предназначени за подмладяване на кожата.

Нутрикозметичните продукти се появяват на пазара и стават популярни първоначално в Япония, а след това в Европа, през последните години нараства предлагането им и в САЩ. Ефектите на нутрикозметичните продукти се фокусират основно върху следните области – кожа, коса, нокти и външен вид. Нутрикозметиката за подпомагане дейността на кожата е предназначена за възстановяване на кожата, подмладяване, отстраняване на пигментации, осигуряване на еластичност и хидратиране на кожата, намаляване на бръчките, предпазване от слънчевите лъчи, добър тен, подмладяване. Продуктите, предназначени за косата подкрепят растежа, възстановяването, обема, подхранват корените, а тези за ноктите имат за цел подобряване на твърдостта, намаляване на чупливостта и разслояването, добър вид. Постигането на перфектен външен вид и стройна фигура също се подкрепя с прием на нутрикозметични хранителни добавки. Храните и нутрицевтичните хранителни добавки за красота и подобряване на външността са функционнални продукти с нова концепция и с добавени качества. Те са следващата логична и иновативна стъпка в развитието на индустрията и продуктите за добър външен вид.

 

В състава на нутрикозметичните продукти се включват различни активни инградиенти със значим ефект за поддържане на младостта и фигурата и външния вид – витамини (А, D, Е, С, фолиева киселина, биотин, пантотенова киселина и др.), витаминоподобни субстанции (коензим Q-10 и др.), минерали (цинк, мед, магнезий, желязо, хром, селен и др.), ензими (бромелаин, папаин и др.), антиоксиданти (каротеноиди – ликопен, лутеин, зеаксантин, астаксантин и др.; флавоноиди – кварцетин, катехини, рутин и др.), аминокиселини (L-карнитин, лизин, глутамин, левцин, изолевцин и др.) полиненаситени мастни киселини (омега - 3, омега – 6, конюгирана линолова киселина, ейкозапентаенова, докозахексаенова и др.), растастителни екстракти и други биологично активни субстанции (хиалуронова киселина, колаген и др.). Високото качество на отделните съставки е гарантирано с прилагане при производството им на модерни технологии и спазване на добра производствена практика.
Желанието на хората да изглеждат добре и да се чувстват млади, създава предизвикателства пред науката, свързани с разработване на възможности за използване на хранителни вещества в борбата със стареенето и за поддържането на красотата. Нараства и пазара на нутрикозметичните продукти в света. Все по-голямо разнообразие от нутрикозметични продукти и повече производители се появяват на международния пазар, много от козметичните компании навлизат в сектора.
По данни на Евромонитор през 2007 год. делът на козметичните продукти, предназначени за грижа за кожата на пазара е 66 $ млрд. като около 3-5% е за сметка на нутрикозметичните продукти. Пазарът на нетрицевтичните продукти (нутрипродуктите) включващи хранителните добавки и функционалните храни е около 56 $ млрд. Потенциалът за разрастване на пазара на сравнително новите нутрицевтични продукти е огромен и прогнозите са до 2010 год. делът на нутрипродуктите да нарасне до 109 $ млрд.
Глобалният пазар на нутрикозметични продукти се изчислява на няколко милиарда, като се предполага, че в следващите 5 години ще се удвои. В Япония, където пазарът е изключително развит съществуват отделни магазини предлагащи само нутрикозметични продукти.

 

Изразът „красота от вътре" днес не е просто изразителна метафора! Действието на козметичните средства – кремове, маски, лосиони може да бъде усилено с помощта на нутрикозметиката. Нутрикозметиката е бъдещето на науката за красотата. Новите формули на нутрикозметичните продукти, като резултат от развитие на науката са създадени така, че необходимите витамини, минерали, компоненти от растителни екстракти да подхранят именно кожата, косата, ноктите да осигурят възстановяването на клетките, на функциите, ревитализиране на организма и поддържане на стройна фигура. Относително младият пазар окуражава изследването и разработването на иновативни продукти. Компаниите непрестанно работят за подобряване ефекта и качеството на съществуващите продукти. Производителите се стремят да приложат резултатите от научни изследвания при производство на нутрипродукти. Нутрикозметиката осигурява подходяща грижа за външния вид, помага за съхраняване на младостта, здравето и жизнения тонус чрез насищане на организма с необходими хранителни вещества.

 

Доц. д-р В.Дулева, дм

Изомалт е заместител на захарта , вид алкохол на захарта, използван предимно за неговите физични свойства като подсладител . Той има само малък ефект върху нивата на кръвната захар и не образува кариеси. Изомалта разполага с 2 килокалории / G , половината от калориите на захарта. Въпреки това, подобно на повечето захарни алкохоли (с изключение на еритритол), той носи риск от стомашни проблеми, включително метеоризъм и диария, ако се консумира в големи количества. Ето защо, изомалта се препоръчва да не се консумира в количества, по-големи от около 50 г на ден за възрастни и 25 гр за деца. Изомалт може да се окаже неприятен за стомаха, защото тялото го третира като диуретични влакна, а не като прост въглехидрат. Поради това, както и повечето влакна, той може да увеличи движението на червата, преминавайки през червата в почти хаотичен вид. Изомалта обикновено се смесва с подсладител с висок интензитет като сукралоза , така че сместа има приблизително сладостта на захарта . Изомалта е дизахарид, съставен от глюкоза и манитол. Той е без мирис, бяло, кристално вещество, съдържащо около 5 % вода от кристализация. Изомалт има минимален ефект на охлаждане (положителен топлина на разтвор), по-ниска от много други захарни алкохоли, по-специално, ксилитол и еритритол. За изомалта необичайно е това, че е природен захарен алкохол, който се произвежда от цвекло. Едно интересно приложение на изомалт се намира в продукт DiabetiSweet, заместител на захарта, продаван за използване, печене и се състои от смес от изомалт андацесулфам калий, но има горчив вкус (поради ацесулфам калий) и липсват карамелизиращи свойства на захарта. Изомалт е одобрен за употреба в САЩ от 1990 г. насам . Тя също е разрешена за употреба в Австралия, Нова Зеландия , Норвегия , Иран и Холандия (обърнете внимание: Списък на страни, които не е изчерпателен). Изомалт може да се използва в захар скулптура и се предпочита от някои, тъй като няма да кристализира така бързо като захарта.

Какво е Гераниол?
Гераниолът е ацикличен монотерпен алкохол. Чистият гераниол е безцветна маслоподобна течност със сладък аромат наподобяващ рози.

Разпространение
Бергамот, морков, кориандър, лавандула, лимон, лайм, индийско орехче, портокал, роза, боровинки и къпини.

Ползи за здравето от гераниол
Гераниолът е естествен антиоксидант. Той е предложен да помогне за предотвратяване на рак. Карнесечи С. ет Ал демонстрира в своето изследване "Гераниол, компонент на растителни етерични масла, спира растежа и полиаминов биосинтез в човешкия организъм при ракови клетки от дебелото черво", (фармакология, Юли 2001), Гераниолът предизвикал нарастване с 50% на орнитиндекарбоксилазна дейност, която се увеличава по време на растежа на рака. Гераниола инхибира синтеза на ДНК.

Burk YD заключи в проучването си "Потискането на рак на панкреаса растеж от фарнезол на диетични изопреноиди и гераниол" (Липидите, Февруари 1997), че гераниол, фарнезол и перил-алкохол потискат растежа на тумор на панкреаса.

Други изследвания върху животни също са показали противоракови ефекти на гераниол.

Факти за гераниола
Гераниол се използва главно в парфюмерията и аромати.

desk